Ние от Power Pops вярваме в прозрачността. Знаем, че нашите клиенти са любопитни, активни, търсещи информация и задаващи въпроси. А ние винаги сме насреща, за да дадем отговори. 

Затова искаме да разкажем повече за каузата, с която започнахме - създаването на първия в България ЛГБТИ център за подкрепа. ЛГБТИ като лесбийки, гей, бисексуални, транссексуални и интерсекс хора. Основната цел на ЛГБТИ общността е равноправие, което включва борба срещу дискриминацията в ежедневието, в училище или на работното място, както и срещу насилието спрямо ЛГБТИ хора, за което в повечето случаи просто не се говори. 

Искаме да ви запознаем с двама от хората, които са се заели с изграждането на първия център за ЛГБТИ подкрепа, за да знаете повече за това къде отива част от нашата печалба и всички допълнителни дарения, които много от вас оставиха. 

Срещнахме се с Деница и Калоян от Младежка ЛГБТ организация Действие, за да си поговорим за центъра и за всички останали неща, които правят. Деница работи като адвокат по инвестиционно право, като поема и дела свързани с правата на ЛГБТИ хората. Калоян е част от най-голямата правозащитна организация в страната - Български хелзинкски комитет. 

Power Pops: Разкажете ни за вашата дейност, за нещата, които правите.

Деница: В момента правим проучване за извършените престъпления от омраза на основа сексуална ориентация и полова идентичност в България през 2017 г. 

Калоян: В продължение на няколко години организирахме и срещи за взаимопомощ. В началото това беше най-видимата ни дейност. Това бяха ежеседмични срещи, на които имаше психолог и на които се събираха млади хора. Успяхме да ги поддържаме 2-3 години. 

Деница: Те се провеждаха в социален център Аделанте, но когато те затвориха, ние останахме без пространство.

Калоян: Но има огромно търсене. Постоянно ни питат кога ще има групи. Има огромна нужда от такъв тип социална и емоционална подкрепа. Хората все още се чувстват сами, сами на целия свят едва ли не, и имат нужда от общност. Общност, която да е подкрепяща. Тези срещи предоставяха именно такова пространство.. 

Деница: Другият ни голям проект е от средата на 2013 г. Тогава започнахме да предлагаме безплатна правна помощ на ЛГБТИ хора, които са се сблъсквали с дискриминация. Оттам се роди идеята за водене на стратегически дела, които биха могли да доведат до промяна в ситуацията на ЛГБТИ хората в България. 

Какви са типовете дела, които водите?

Деница: Много от делата се водеха срещу публични личности или медии заради дискриминация или насаждане на слово на омразата. Имахме един случай на престъпление от омраза, но към онзи момент не можеше нищо да се направи по него, тъй като престъпленията от омраза на основа сексуална ориентация не са припознати от нашето законодателство. Между другото, те са включени в проекта за новия наказателен кодекс, но неговият статут е все още неизвестен.

Имахме едно много интересно дело, в което Софийския районен съд отказа да даде закрила по закона за домашно насилие на едно момиче само защото домашното насилие е било извършено от нейната партньорка, която е от същия пол и затова не може да се разпознае като домашно насилие. Това дело в момента е висящо пред Европейския съд за правата на човека. Също го обсъждахме и в работната група към Министерството на правосъдието за новия проект за Наказателен кодекс, тъй като бяхме включени там. Тогава всички съдии, които участваха, се застъпиха, че в закона за домашното насилие трябва да бъде включено и насилието в двойки от един и същи пол. 

Водили сме дела на бившия председател на Действие, Марко, който искаше да сключи брак в Холандия. В общината в Амстердам изискват удостоверение, че той и партньорът му, също българин, нямат сключен брак в България. От Столична община казаха - ние не можем да ви издадем това удостоверение, защото, ако вие сключите брак, ние бихме били длъжни да го признаем. 

Така в продължение на един месец те отказваха да ни издадат дори отказ. Опитахме да входираме молба за такова удостоверение - не го направиха. Молихме се. Дори накрая отидохме при нотариус и поискахме той да ни завери пълномощно, в което Марко упълномощава мен, за да подам заявлението за удостоверение и да го получа. Нотариусът отказа да завери пълномощното. Комисия за защита от дискриминация (КЗД) не намери дискриминация в случая. 

Между другото КЗД не е намерила дискриминация по нито едно от нашите дела - около 20 на брой. 

Когато и нотариусът ни отказа, в последната седмица, в която Марко трябваше да си оправи нещата в България, той се отчая тотално, не искаше да ходи повече по нотариуси и общини. Предния ден преди да замине му се обадих и му казах да дойде само за 10 минути с мен в общината, когато все пак успяхме да вземем изричен отказ. 

В момента във Върховния административен съд е насрочено дело за обжалване за април. След това делото ще отиде пред Европейския съд по правата на човека. 

Има ли случаи на българи сключили брак в чужбина, чийто брак се признава в България?

Деница: Има много българи сключили брак в чужбина, но не се признава тук. Имам около десетина акта за сключен граждански брак на българи в чужбина, подготвени за съда в Страсбург. 

Калоян: Последното ни дело, с което сме много горди е на мъж от Ирак, който търсеше убежище, а българската държава даде за пръв път бежански статут заради преследване на база сексуална ориентация. 

Деница: Наскоро Държавната агенция за бежанците даде за втори път бежански статут на такава основа на едно момче от Иран. 

Кои са основните ви събития?

Калоян: Най-голямото ни засега е Sofia Pride Film Fest. Тази година ще бъде шестото му издание. Фестивалът набира все по-голяма популярност. Прожекциите всеки път са безплатни. Хората наистина го очакват. Последната година се беше създал един истински общностен дух.

Деница: Общо за всичките дни фестивалът беше посетен от около 1000 човека за 6 прожекции. 

Калоян: Има голям глад за такъв тип културни събития. В нашето общество липсват видими примери, които хората от общността да могат да следват. Тук има нещо като вакуум. Темата за ЛГБТИ се засяга или по унизителен и смешен начин или само покрай Прайда. Или не се засяга изобщо. Нашата най-голяма цел е да има общност, да има активни хора, които да искат промяна, да искат подобряване на нещата. Ние работим за сплотяване. 

Тази година искаме да разширим фестивала. За втори път ще имаме състезателна програма с жури и награда. В нея ще участват филми излезли през последните 12 месеца от цял свят. В момента ги селектираме. Ще имаме паралелна програма и късометражна програма. 

Стигаме до темата на нашата подкрепа към вас. Откога се опитвате да направите ЛГБТИ център за подкрепа?

Деница: Това всъщност е заложено като една от задачите ни още в устава на организацията, но не бяхме работили по въпроса, защото до 2015 г. всеки от нас беше някъде - учеше или работеше извън България. 

В средата на 2015 г. започнахме да правим срещи със страшно много хора, да правим големи събития, лекции с по 80 човека. Именно тогава започнахме да говорим за значението на такъв център. 

Страшно много хора не знаят какво е ЛГБТИ, какви са проблемите. Младежите и подрастващите срещат много трудности да се открият пред родителите си. Някои са гонени от вкъщи, други са заключвани. Имахме една книжка, която се казва Моето разкриване и в нея се разказват историите на различни хора, за това как са излезли на открито, “от гардероба”. 

Аз например как разбрах, че съм лесбийка - бях на около 18 г. и се бях прибрала във Видин и по телевизията даваха репортаж с Аксиния, която беше една от основните активистки. Тя обясняваше какво е това ЛГБТИ. И в един момент си казах - сега разбирам какво ми има (смее се). 

Центърът ще бъде използван като платформа, където хората да могат да комуникират. Място, на което да имат достъп до специализирана литература. Плануваме да има социално кафене, библиотека, евентуално споделено пространство за работа (coworking space). Би било добре да е по-голямо, за да можем да провеждаме там нашите семинари, лекции, обучения, за да не наемаме всеки път място. Всичко може да бъде едно голямо пространство с обособени кътове. 

Калоян: Предвиждаме психологически услуги под формата на групи за взаимопомощ. Искаме да разширим обхвата - досега бяха само за ЛГБТИ младежи, а сега искаме да направим родителски групи, за родители на ЛГБТИ хора. Няма никаква подкрепа за родители, а те също са сами. Процесът е еднакво труден както за ЛГБТИ децата, така и за родителите. Моите родители например нямаха към кой да се обърнат за подкрепа, защото е тема табу. Отделно там ще продължим да предлагаме правни консултации.

Има ли вече избрано място?

Деница: Има идеи за място. Изборът не е особено голям. Това място трябва да бъде направено в топ центъра и по възможност до посолство или до полицейско управление, за да бъде по-сигурно. Имайки предвид агитките срещу София Прайд и срещу нас самите, не си представяме, че това място ще остане незабелязано.

Миналата седмица бяхме на оглед, но все още търсим. Като големина ще стигнат дори 45 кв. м. Ние нямаме финансовия ресурс да плащаме по 1500 лв. наем на месец. Като цяло се опитваме да го открием възможно най-скоро. 

Как ще обясните значението на центъра на един случаен човек?

Калоян: Има едни хора, които докато израстват, много често се чувстват сами и без подкрепа, защото не знаят дали има други като тях и къде са те. Не знаят откъде и как да получат каквато и да е информация за себе си, за своите права, за възможностите им. 

Това са хора, които харесват и хора от същия пол или чувстват, че тяхната полова идентичност не съответства на техния биологичен пол, или просто не се чувстват като част от никой пол. Всички тези хора биха намерили възможност да получат подкрепа в един такъв център. Едно място, което не е бар, не е клуб, не е мобилно приложение или сайт за запознанства. Този център би бил пространство, от което да получат информация, да се срещнат с други хора, да получат подкрепа и просто да се чувстват на сигурно място. Място, чрез което да се гради общността. 

Деница: Изобщо платформа за събиране на идеи и мобилизане на ЛГБТИ хора, които в крайна сметка да доведат до някаква промяна - било то в общественото мнение или в законодателството. 

Калоян: Нашето разбиране е, че промяната би дошла единствено и само от общността. Защото докато няма искане, докато няма натиск, няма да има и политическа воля за промяна - от законодателство до култура и събития. 

Как могат да помогнат хората, които желаят?

Деница: Със сигурност ни трябва място - който знае нещо или има идеи, да каже. Това е, което в момента ни трябва. Хората биха могли да се включат, когато мястото се изгради. Тогава ще имаме нужда от боядисване (смее се). Ще има нужда от доброволци.

За какво ще отиде дарението, което насочихме към вас?

Деница: Вашето дарение е единственото, което сме получили за изграждането на центъра. Него ще използваме или за наема или за да купим обзавеждане.

Какво е вашето послание към хората?

Деница: Усмихвайте се и се борете за правата си! Заедно можем да променим законодателството, обществото и да променим света.

Калоян: Всички сме различни. И преди да позволим на различието да ни уплаши, можем да се опитаме да го разберем. Така бихме разбрали и нещо за себе си. 

Всичко за Действие може да научите на www.deystvie.org